Шанова З.К. Державински четения в Санктпетербургския университет

image_pdfimage_print

Державински четения в Санктпетербургския университет //Българистика. 2005. № 11. С. 55-58.

Научните конференции на българистите, които се организират ежегодно в Санкт Петербург от 1996 г., носят название „Державински четения“. Ака­демик Н.С.Державин (1877–1953), глава на Петербургската (Петроградската, Ленинградската) славистична школа през ХХ в., по своите научни интереси преди всичко е българист.

Н.С.Державин е роден в село Преслав (Таврическа губерния), основано от български преселници през 1862 г., затова първите му научни публикации, които се появяват след 1898 г. в различни научни издания, са посветени на културата и бита на българите в Русия. Като резултат от дългогодишните му етнографски изследвания излиза известният труд „Болгарские колонии в России“ (Т. 1 – София, 1914; Т.2 – Петроград, 1915), запазил научното си значение до наши дни. Наследството на Н.С.Державин включва над 500 пуб­ликации, между които има и фундаментални като „История Болгарии“ (Т. 1–4. М.–Л., 1945–1948), трудовете за Хр.Ботев, Ив.Вазов, П.Хилендарски, С.Врачански, А.Константинов и др. Диапазонът на научните му интереси е много широк. В изследователското си творчество Н.С.Державин се обръща към проблемите на генезиса на славяните, на староруската книжовност, на руската литература и руския език, литературата на други славянски народи, фолклористиката, етнографията.

Съществен дял от дейността на акад. Н.С.Державин е неговият принос за организацията на образованието и науката: през 1922–1925 г. той е ректор на Университета, през 1925–1928 г. е декан на Факултета по език и лите­ра­тура, през 1944–1948 г. е ръководител на Катедрата по славянски филологии, през 1948–1953 г. възглавява Катедрата по славянски литератури. Избран е за ака­демик през 1931 г. и същата година организира в Ленинград Институт за славянознание (1931–1934), където се подготвят и се публикуват научни тру­дове по славянска филология, по история на славянските литератури, по етно­графия и история на славянските народи. На Н.С.Державин принадлежи определението на славистиката като “комплекс от дисциплини, които се занимават с всички страни на социалното творчество на славянските народи и с тяхната култура” (Наши задачи в области славяноведения // Труды института славяноведения АН СССР. 1932, 1. с. 13). Наследството на акад. Н.С.Дер­­жавин е съществена част от петербургската славистична школа.

Организатори на Державинските четения са Катедрата по славянски филологии на Санктпетербургския университет, Санктпетербургското отде­ление на Междурепубликанската научна асоциация на българистите, Сла­вянският фонд на Библиотеката на Руската акдемия на науките.

Пленарните заседания и сесиите, посветени на българското езикознание, се провеждат във Филологическия факултет на Санкпетербургския универ­ситет. В Катедрата по славянски филологии работят специалисти по българ­ски език (дфн доц. М.Ю.Котова – ръководител на катедрата, дфн. доц. Е.Ю.Иванова, кфн доц. Г.В.Крилова, кфн доц. М.П.Рускова, кфн доц. З.К.Ша­нова, ст. преп. О.В.Василева) и по българска литература (ст. преп. О.И.Ми­нин), а от 1976 г. в катедрата работят и лектори от България. Български лектори през това време бяха Ив.Буюклиев, Д.Кенанов, П.Пеев, Хр.Тренда­филов, А.Бучков, Вл.Янев, Г.Петков. От 2003 г. лектор в Петербург е М.Иванова-Гиргинова. Катедрата по славянски филологии на Санкт­петербургския университет е единствената университетска катедра в све­та, къ­дето непрекъснато от 1944 г. се подготвят специалисти (по шест студенти всяка година) по българска филология.

В Четенията вземат участие също така и специалисти от Катедрата по история на славянските и балканските страни на Историческия факултет на Санктпетербургския университет. Деканът на Историческия факултет проф. А.Ю.Двор­ниченко е председател на Санктпетербургското отделение на Междурепубликанската научна асоциация на българистите, създадена през 1991 г. по инициатива на учените от Харковския университет. Председатели на Санктпетербургското отделение през тия години бяха известният спе­циалист по българска литература доктор на филологическите науки проф. В.Д.Андреев (1929–2000), доктор на философските науки проф. А.И.Дорон­ченков (1930–2001), доктор на историческите науки проф. А.В.Гадло (1937–2002). Заместник-председател на Санктпетербургското отделение на Между­републиканската научна асоциация на българистите и представител в Цен­трал­ното правление от неговото създаване е кандидат по изкуство­зна­ние И. П. Садовска, специалист по киноизуството на България.

Станало е традиция сесиите на Державинските четения, посветени на исто­рия, култура, литература на България, да се провеждат в чи­талнята на Славянския фонд на Библиотеката на Руската Академия на науките (РАН). Славянският фонд в Библиотеката на РАН е бил създаден през 1882 г. и съ­дър­жа публикации по социална, политическа и икономическа история на славянските народи, по философия, право, по история на религията, по воен­но дело, странознание, литература на славянските народи. Провеждането на заседанията в Библиотеката на РАН дава възможност да се подготвят и да се представят на участниците в Четенията изложби, посветени на паметни да­ти на значими събития от българската история, на юбилеи на български писатели и учени и тяхното творчество.

Державинските четения се провеждат от 1996 г., когато в Петербург беше организирана конференция, посветена на научното наследство на акад. Н.С.Дер­жавин. В конференцията взеха участие над 50 слависти от Петербург, Москва, Харков, Лвов, от други градове на ОНД, както и от България (М. Бо­жи­лова, Вл. Янев), а с приветствено слово към участващите в конференцията се обърна генералният консул на Република България в Санкт Петербург г‑н К. Алдев.

От 1996 г. насам Державинските четения се организират всяка година и се провеждат в рамките на Междувузовските (сега Международните) научно-методически конференции на преподаватели и аспиранти от Филологическия факултет на Санктпетербургския държавен университет. През изтеклите 10 го­дини са издадени десет сборника с материалите от конференциите. Орга­низаторите на Державинските четения, като изхождат от Державиновата трак­товка на славянознанието като комплексна наука, която се занимава с ези­ци, литератури, култура, история, етнография на славянските народи, канят за участие в конференцията изследователи, работещи в различни об­ласти на българистиката. В тези заседания вземат участие филолози, исто­рици, философи, археолози, етнографи, изкуствоведи, културолози от Уни­верситета, от Ермитажа, от Руския етнографски музей, от други научни и кул­турни организации на Санкт Петербург, а също от други градове на Русия, от Украйна и от България. Всяка година има доклади, посветени на твор­чеството на Н.С.Державин, продължават се изследванията на неговия архив, съхраняван в Санкт Петербург. Творческото наследство на акад. Н.С.Дер­жавин отразява интересите му в различни области на славянознанието, където той се изявява като историк, литературовед, лингвист, диалектолог, етнограф.

През 2005 г. Державинските четения отбелязаха своята десетгодишнина. В Библиотеката на РАН беше подготвена изложба (З. Шанова), посветена на юбилея; беше изнесен доклад за материалите по българска лингвистика, публикувани в сборниците «Держа­вински четения» (доц. Г.В.Крилова). На десетите Державински четения дой­де да поздрави участниците с приветствено слово генералният консул на Република България в Санкт Петербург г-н Цв.Ночев. Бяха прочетени съоб­щения, посветени на дейността на известни българисти – на Н.С.Державин (Н.М.Калашникова и О.И.Минин), на Ю.С Маслов (О.В.Василева), на В.Д.Андреев (Н.К.Жакова), на А.И.Доронченков (А.В.Малинов), на Е.А.За­харевич (Е.Ю.Иванова). В.В.Василик разказа за българските ръкописи, съхранявани в Руската национална библиотека, кандидат по изкуст­во­знание И.П.Садовска запозна слушателите с публи­кациите, отразяващи културните връзки между Русия и България. Имаше съобщения, посветени на стогодишнината на Народния театър (Иванова-Гиргинова – България), на творчеството на писателя Любен Дилов (Л.И.Тарасова), на художника Вл. Димитров-Майстора (М.А.Аникин) и др.

Санктпетербургските българисти, следвайки в своята научна дейност традициите, заложени от Н.С.Державин, разработват различни направления на славянознанието, а на Державинските четения демонстрират достиже­нията на Петербургската славистична школа, към която принадлежи и твор­чеството на един от нейните създатели – акад. Н.С.Державин.

Публикувано в Българистика с етикети , . Постоянна връзка.